Основна теза на изследването е, че – противно на доминиращите медийни, експертни и научно-полулярни диагнози – в България няма дефицит на предприемачески дух. Точно обратното – креативността, иновативността, и предприемчивостта са извънредно разпространени, но това не означава, че социалните неравенства не се затвърждават. Накратко, ние твърдим, че утвърждаването на определени групи като успешни, автентични предприемачи и същевременното изключване на други групи не са просто паралелно протичащи процеси. Те не са просто съвпадения и изключването не е просто нерадостна, но предотвратима случайност. Наличието и репродуцирането на втората класа „неавтентични“, невидими или призрачни предприемачи се оказва материално условие за възможност за просперирането на първата.

За да изследваме взаимовръзката между разпространението на предприемаческия новговор и задълбочаването на неравенствата, декласирането и социалното страдание, се насочваме към разнороден емпиричен материал – експертни дискурси, управленски практики и интервюта с „неавтентични“ предприемачи, – който разглеждаме в перспективата на неолибералните икономически политики и всекидневните опити за справяне с техните опустошителни ефекти.