Неплатеният/нископлатеният художествен труд изглежда е универсална тенденция в неолибералната политическа икономия заедно с изобилието от завършилите в художествени академии, представляващи ‘резервна армия’ за пазара на труда на нестопанския/неправителствен сектор.

Конвенционалните научни изследвания върху художествената работа, както и културните политики, разработени от транснационални органи (ЮНЕСКО) често отделят художествения труд от другите видове труд и го смятат за изключение. В тази лекция ще предложа противоположна перспектива като твърдя, че парадигмата на изключителността не само замъглява действителността на унищожителните условия на труд и живот на артистите и на производителите на култура, но и поставя последните в капана на неплатения труд. В този смисъл, липсата на заплащане прави художествения труд невидим при капитала, където обвързването чрез заплата е онова, което би превърнало артиста в работник. Препращайки към теориите, разработени в контекста на кампаниите за заплащане на домакинската работа от 1970-те години, водени от феминистки марксисти, ще покажа как артистите/художествените сдружения и правителствата предоговарят статуса на художествената работа. Моите аргументи са извлечени от дебати в два контекста (постсоциалистическа Словения и САЩ след кризата), които предлагат различни отговори на повтарящата се криза на неплатения или нископлатения художествен труд.

Първо, ще разгледам Закона за независимите културни работници, въведен през 1982 г. във все още социалистическа Словения и въведените в него промени по време на 1990-те години, които допринасят за несигурните условия на труд на артистите и културните дейци. Вторият пример е свързан с грасруутс инициативата W.A.G.E. в Ню Йорк, която, при липсата на държавна регулация, разработва програмата за саморегулиране Сертификат W.A.G.E. Сертификатът е за американски организации с нестопанска цел, които покриват стандарта за минимално заплащане. Цели се установяване на минимално заплащане в икономиката на непазарните изкуства и насърчаване на справедливо разпределение на ресурсите.

Place: the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8, София

Катя Празник е асистент в Нюйоркския държавен университет в Бъфало, където преподава в програмата по управление на изкуствата. Празник получава докторска титла от Люблянския университет. Нейните изследвания са свързани с политиката на неплатен художествен труд и с политическата икономия на изкуствата по време на разпада на социалната държава. Като драматург, Празник е работила с редица танцови изпълнителни (Мая Делак, Матия Ферлин и Изток Ковач). От 2007 до 2009 г. тя е главен редактор на списанието за изпълнителски изкуства Maska. Авторка е на книгата Хронотопографии на танцa (2010, emanat). От 2009 до 2011 г. е ангажирана с подобряването на условията на труд на независимите артисти в Asociacija (Сдружение на културните НПО и фрийленсъри в Любляна). В момента Празник подготвя книга под заглавието "Заплащането на художествения труд: трансконтинентален сравнителен анализ", която представлява изследване на установените културни политики и на грасруутс художествени инициативи в три различни контекста във връзка с неплатения художествен труд, предизвикани от процеса на неолиберализация – постсоциалистическа Словения, обединена Германия и САЩ след кризата.