Докладът представя резултатите от изследване, проведено между април и юни 2014 г. от Института за критически социални изследвания - София в партньорство със Социален център „Хаспел” / Колектив за обществени интервенции, с подкрепата на фондация "Роза Люксембург". Целта на изследването е да опише обикновени знания на участници в изборния процес, които да позволят да се прецени дали съвременната българска демокрация е представителна в достатъчна степен и дали представителността ѝ може да бъде подобрена чрез въвеждането на хетеродоксални правила, прекрачващи отвъд възлови очевидности на модерната демокрация. Резултатите от изследването позволяват да се заключи, че от гледна точка на обикновените знания на социалните дейци кризата на представителността, на която сме свидетели днес, се дължи на това, че модерната демокрация е предполагала разпръсване на множествата на индивиди, респонсибилизирани в качеството на автономни, формално рационални политически субекти, което днес вече не може да бъде приемано за даденост, както и че партиите, които днес са ключов механизъм на политическото представителство, представят не само или дори не толкова индивиди, колкото икономически, политически и глобални сили.