Дотолкова сме свикнали да чуваме, че България е най-бедната страна в Европейския съюз, че вече почти не обръщаме внимание на този тревожен факт. В ЕС България е страната, в която най-висок дял от хората живеят в тежки материални лишения, както и страната с най-високите нива на подоходни неравенства. Тревожната социална ситуация означава не просто унищожението на достойния живот – а понякога и на живота въобще – на големи групи хора. Тя безспорно разгражда и обществената тъкан. Последното, твърди се, води до ръст на крайно-десни идеологии, със съпътстващите ги ксенофобия, расизъм и пр. Борбата с бедността и неравенствата изглежда като морален дълг за подобряване на конкретни човешки съдби, от една страна, но и политическа необходимост за запазване на обществената кохезия и «борба с екстремизма», от друга.